Митническа декларация: как се подава

Кой подава декларацията

Деклараторът е лицето, което подава декларацията от свое име, или лицето, от чието име тя се подава. По правило той трябва да е установен в митническата територия на ЕС и да може да представи стоките и всички документи, нужни за режима. Деклараторът трябва да има EORI номер.

Фирмата може да декларира сама – с регистрация в е-Портала на Агенция „Митници“ и квалифициран електронен подпис – или да възложи това на митнически представител, обикновено митнически агент или спедитор. Представителството е два вида (чл. 18 от Митническия кодекс на Съюза):

• Пряко представителство – агентът действа от името и за сметка на вашата фирма. Декларатор и длъжник за митото сте вие.
• Косвено представителство – агентът действа от свое име, но за ваша сметка. Той също става длъжник и отговаря солидарно с вас за митническия дълг, затова обикновено иска гаранция или авансово плащане.

Представителят трябва да посочи пред митницата, че действа за друго лице, и митницата може да поиска доказателство за упълномощаването. Дайте на агента писмено пълномощно и писмени инструкции: кой е тарифният код, каква е стойността, какъв е произходът и кое е условието по Incoterms. Отговорността за верността на данните остава и ваша.

Форми на деклариране

Агенция „Митници“ обяснява формите на страницата „Поставяне на стоките под митнически режим“. За малките онлайн пратки от 2026 г. има отделни правила – вижте пратки с ниска стойност.

Какви данни и документи трябват

• Търговска фактура – продавач, купувач, описание, количество, цена, валута, условие на доставка.
• Транспортен документ – CMR, коносамент, авиотоварителница, жп товарителница.
• Опаковъчен лист – брой колети, нето и бруто тегла.
• Тарифен код по TARIC – 10 цифри при внос; вижте как се определя. Ако имате решение за ОТИ, то се посочва в декларацията.
• Доказателство за произход, ако заявявате преференция – EUR.1, EUR-MED, A.TR или изявление за произход; вижте сертификат за произход.
• Разходи за транспорт и застраховка до границата на ЕС – влизат в митническата стойност.
• Лицензи, сертификати и разрешения по мерките в TARIC, с кодовете на документите.
• Пълномощно за представителя.

От подаването до вдигането на стоките

• Подаване и приемане. Декларацията се подава електронно и получава номер (MRN). С приемането ѝ възниква митническото задължение при внос – затова ставките и курсът са тези към датата на приемане.
• Проверка. Митницата може да провери документите, да прегледа стоката или да вземе проба (чл. 188–192 МКС).
• Плащане или гаранция. Митото и ДДС при внос се плащат или се обезпечават, преди стоката да бъде вдигната.
• Вдигане. Стоката се освобождава за режима и може да напусне митническия пункт (чл. 194–195 МКС).
• Поправка и анулиране. Декларацията може да се поправи по искане на декларатора (чл. 173) или да се анулира в предвидените случаи (чл. 174), включително след вдигане – само в изрично уредени ситуации.

Как да изберете митнически агент

• Питайте дали ще действа като пряк или косвен представител и какво обезпечение иска.
• Поискайте писмено предложение: цена на декларация, на допълнителна позиция, на проверка и съхранение.
• Уговорете кой определя тарифния код и кой отговаря при грешка.
• Изисквайте копие от приетата декларация и документа за вдигане за счетоводството – по тях се ползва данъчен кредит за ДДС при внос.
• Ако вносовете са редовни, обсъдете дали си струва фирмата да кандидатства за статут на одобрен икономически оператор или за опростени процедури.

Сметнете очакваните мита и ДДС преди пратката в калкулатора. За конкретен случай със спорна класификация или стойност се обърнете към митнически агент или към Агенция „Митници“; тази страница описва общите правила.