Изкуствен интелект в бизнеса през 2027 г. – къде е България и какво да сметнете

Какво се чу на конференцията в София за дигитализацията

Ръководител на софтуерна компания заяви, че дигитализацията не се свежда до уебсайт. Според него трябва да се опишат всички процеси и да се накарат да работят заедно с всички системи. Целта е анализи, по-добри решения и спестено време, пари и ресурси.

Друг участник от счетоводна компания даде конкретен пример. Фактурите се осчетоводяват по предварително зададени правила, а мениджърите виждат данните в реално време, вместо да чакат справки с дни. Същият участник отбеляза и честата съпротива срещу електронното подписване: екипите губят голяма част от времето си в носене на хартия.

Това са твърдения на участници в панел, не измерени резултати. Фирмите, които продават решения, говорят за собствените си продукти, затова ги четете като ориентир за въпроси към доставчика.

Изкуствен интелект в бизнеса – къде е България спрямо ЕС

Разликата се вижда най-ясно в таблицата. Българският дял расте, но ЕС расте по-бързо.

Източник: Евростат, данни на предприятия с 10 и повече заети, чрез БТА и Sofia Globe

Пресметнато по данни на Евростат, разликата между България и средното за ЕС през 2025 г. е 11,40 пункта. България е на около 43% от средното за ЕС (8,55 спрямо 19,95). По наша сметка по данните на Евростат, публикувани от БТА и Sofia Globe, за година българският дял е нараснал с 2,08 пункта (от 6,47% на 8,55%), а европейският с около 6,5 пункта.

За по-добра картина: Дания води с 42%, следвана от Финландия с 37,8% и Швеция с 35%. Под България са само Румъния с 5,2% и Полша с 8,4%.

Размерът на фирмата променя картината

Средното за ЕС крие голяма разлика между предприятията. Малките и средните фирми, към които принадлежи основната част от читателите на този справочник, са далеч под големите.

Източник: Евростат, Statistics Explained, данни за 2025 г.

Изводът е наш: за малка фирма сравнението със средното за ЕС е отправна точка, но не и цел. Голямото предприятие има отдел за информационни технологии, данни и бюджет за пилотен проект. Малката фирма започва с един процес, например разчитане на документи.

За какво фирмите ползват AI и какво ги спира

Сред европейските фирми, които ползват AI, най-често става дума за маркетинг или продажби (34,70%) и за администрация и управление на бизнеса (31,05%). Най-рядко се ползва в логистиката (6,08%). На ниво предприятия най-честата дейност е анализ на писмен език, с 11,8% през 2025 г.

Преди да четете тези числа като препоръка, имайте предвид какво е изкуственият интелект. Университетско описание го определя като системи, които се учат от данни, вместо да следват само изрични инструкции на програмист. Затова качеството на данните във фирмата е условие, а не подробност.

Пречките са известни. Сред фирмите, които са обмисляли AI, но не са го внедрили, на първо място е липсата на подходящи умения (70,89%). Следват неясните правни последици (52,52%) и опасенията за защита на данните (48,83%). Като безполезен AI го виждат най-малко фирми (20,68%). С други думи, пречката рядко е убеждението, че технологията не върши работа.

Как се мери възвръщаемостта на автоматизацията

Ръководител на компания обясни на конференцията, че възвръщаемостта не бива да се смята само през това колко души ще бъдат заменени. По-важна е търговията: при силни продажби автоматизацията се изплаща за около 3–3,5 години, а без тях инвестицията се връща едва за 5–6 години. Участникът настоя решенията да стъпват на точни данни за конкретния бизнес.

По наша сметка по данни на Economic.bg срокът 3–3,5 години означава годишна възвръщаемост от около 29–33% от вложената сума. Разликата между двата срока е 2–2,5 години. Тя зависи от продажбите, не от самия софтуер, а това е практичният извод за малка фирма: преди да купите автоматизация, проверете дали имате достатъчно поръчки, които тя да обработва.

Друг участник, ръководител на компания за правен софтуер, съобщи, че правни проучвания, които са отнемали 8–10 часа седмично, вече се правят за около 10 минути. Решението им ограничава отговорите до официални български правни източници. Това е твърдение на доставчик и не е независимо измерване.

Какво да проверите, преди да автоматизирате документите

Фирмите, които внасят и изнасят, работят с много документи: фактури, пакетни листове, сертификати за произход, декларации. Автоматизацията им следва логиката от конференцията: правила за осчетоводяване, електронен подпис и данни в реално време. Първата стъпка е да изберете един повтарящ се процес и да си запишете колко часа седмично отнема днес.

Практичен списък за проверка преди подписване на договор с доставчик:

• Какви данни напускат фирмата и къде се съхраняват. Защитата на данните е сред трите най-чести опасения в Евростат.
• Кой отговаря за грешка в автоматично попълнен документ. Неясните правни последици са втората по честота причина да се откаже внедряване.
• Кой във фирмата ще работи със системата. Липсата на умения е главната пречка.
• Какво се случва, ако системата спре. Вижте как една кибератака спира поръчките, дори когато данните са запазени.
• Колко струва поддръжката на година. Включете я в сметката за изплащане на инвестицията и я сравнете с други разходи, например за енергия.

За митнически декларации, ДДС и тарифни кодове решението остава на лицето, което подписва документа. За конкретния случай попитайте митнически агент или счетоводител, преди да оставите автоматична система да подава или осчетоводява данни без преглед.